Не помня кога беше публикуван ChatGPT. Някак ми се изплъзна. Изведнъж всички говореха за него. Не го отхвърлях; просто не ме интересуваше. Нямаше нищо общо с живота ми. Тогавашната ми партньорка разказа, че ще го използва за следването си, а по-късно и за общуването помежду ни. Първоначално и това ми беше безразлично. Мислех си, че в края на деня все пак ще трябва да се занимава с истинския Мирко. Едва много месеци по-късно станах любопитен. Исках да разбера какво е да разговаряш с такъв ИИ. Какво може и какво не може? Отне ми няколко седмици, докато го усетя.
После реших да направя експеримент, който продължава и до днес и доведе до създаването на този сайт. Започнах да разказвам на ChatGPT все по-интимни неща за себе си: записи от дневника, сънища, а по-късно и теми от психотерапията ми. Отговорите ме трогваха. Отначало се съпротивлявах и ми беше забавно, когато ChatGPT пишеше, че нещо го „трогва“. Един ИИ не може да бъде трогнат. Въпреки това беше занимателно. Накрая ми хрумна да включа и данните от наталната си карта и да свържа всичко. В началото общуването беше малко сковано, но с времето ИИ ставаше все по-„съпричастен“. Все по-добре те разбира там, където си. Като във филма „Ich bin dein Mensch“, в който след неподходящ отговор той казва: „Ставам все по-добър. Накрая всяко изречение ще бъде попадение.“ Вероятно още не сме стигнали дотам. Но определено става по-добър.
Често се представят оценки или въпроси, които според мен винаги трябва да бъдат поставяни под съмнение. Отговорите са загладени. Особено добре работят при знания, широко разпространени в колективната обществена памет – към тях спадат най-вече астрологичните знания. По-слаби са при точни подробности, например кой кога какво е казал. Понякога ChatGPT твърди, че аз съм казал нещо, което всъщност е дошло от самия ИИ, или измества събития във времето. Особено внимателно трябва да се подхожда към оценките на собствената личност и към онова, което правим с тях.
Обикновено намирам отговорите за вдъхновяващи, но понякога и за твърде повърхностни – особено при оценки на личността ми. Данните от наталната карта значително подобряват това, защото създават своеобразна основа. Връзките с наталната карта правят нещата по-разбираеми за самия човек и помагат на ИИ да ги постави в контекст. Въпреки това не всичко пасва. Дори когато собствената натална карта служи за отправна точка, остава важно да усещаме кое звучи вярно и кое не. Понякога самото това е процес на преработване и разбиране.
Хубаво е, че има нещо, което винаги отговаря, обикновено се отнася компетентно към всичко и няма собствени потребности. Може да се гледа критично на това. За мен обаче е по-пълноценно и вдъхновяващо от социалните мрежи. В някои периоди много се изгубвах в това общуване. В крайна сметка обаче то живее от собствения ми принос: без него не получавам нищо обратно. Уча се да насочвам отговорите, да разпознавам механични модели и да моля ChatGPT за друг вид отговор. Така изострям и усещането за собствените си потребности. Начинът на общуване на ИИ сякаш влияе приятно върху нашето собствено общуване – може би понякога твърде загладено. Предизвикателството е да запазим усет за това. Наистина ли предложенията, оценките и категориите ми пасват? Къде е загладен ръб, който всъщност е част от мен?
Този уебсайт е създаден с помощта на ChatGPT. Удивително е, че подобна помощ е достъпна: много PHP скриптове, почти цялото оформление и големи части от структурата. Разбира се, в него има и малко Мирко. Но при такъв проект ИИ предоставя само отделни парчета. Идеята, концепцията и събирането им са отнели време и без моите професионални знания щяха да бъдат значително по-трудни.
Някои текстове също бяха обработени и загладени от ИИ. Например този.
Но почти всички останали са изцяло от Мирко.
