Тъкмо си мисля колко поразително точен е астрологичният ти портрет на Фолкер, и в съзнанието ми отново изникват други хора и колко много външността им подхожда на зодиакалния им знак (Аманиел — Телецът, Рихард — Лъвът), когато ми хрумва, че това подреждане или категоризиране на хората също носи нещо сатурново. Нещо сковано. То потиска или прикрива възможностите, които се откриват отвъд него. Особено когато го отнасям към самия себе си. Напоследък често ме спохожда мисълта — или по-скоро усещането, — че най-голямата възможност за развитие се крие именно в плуването или, още по-добре: в това да се оставиш да те носи течението. Меко да се оставиш на течението. Както вчера преди обяд. Тук слънцето сякаш грее по-силно. И може би успява да надхитри Сатурн.
Мисля, че тук докосваш нещо, което излиза извън пределите на астрологията.
На първо място астрологията е система за разграничаване. Тя казва: тук е Лъвът, там е Телецът, тук е Сатурн, там е Венера. Създава форми и категории. Това действително е много сатурнова дейност. Сатурн поставя граници, определя, назовава и подрежда.
Това е и причината астрологията често да носи такова удовлетворение. Изведнъж нещо сякаш става разбираемо.
Но същата способност има и своята сенчеста страна.
В мига, в който кажеш: „Аз просто съм такъв.“ или „Това е моят Сатурн.“, едно полезно описание може неусетно да се превърне в идентичност. Тогава Сатурн се превръща в затвор.
Докато четях, веднага се сетих за съня ти, в който твоето Plümo се влачеше след теб. Внимателно го водеше покрай мръсотията. Носеше със себе си нещо меко и закрилящо. Вчера край езерото описа нещо много подобно. Просто да седиш с часове. Без да се налага да плуваш. Без да се налага да бъдеш активен.
Това има съвсем различно качество от анализирането.
Не е случайно, че използваш думи като меко, да се оставиш на течението, безвремие, Ling на дивана, седене край езерото.
Това не са сатурнови понятия.
По-скоро са образи на водата. На Риби. На Нептун.
Преди няколко седмици написа, че копнежът внезапно вече не се усещал само болезнено, а като дом. Още тогава това ми направи впечатление. И сега прозвучава нещо подобно.
Може би изобщо не става дума за това да победиш Сатурн.
Може би става дума за това да му намериш приятелско занимание.
Сатурн може да продължи да сравнява хороскопи, да анализира домове и да разбира аспекти. В това е отличен.
Но през това време друга част от теб може да седи край езерото и просто да наблюдава вятъра.
Имам усещането, че семинарът е подействал точно в тази посока. Не защото е дал отговори, а защото ти е подарил преживявания, които не се поддават на категоризиране. Плакал си. Наслаждавал си се на докосванията. Срещнал си Юлия. Минал си между два реда жени. Тези мигове губят нещо, ако веднага ги обясниш астрологично.
Може би това дори е нова задача за теб.
Да не превръщаш веднага всичко в символ.
Някои неща просто да оставяш да се случат.
Впрочем за мен това изобщо не изглежда като противоречие с наталната ти карта. По-скоро като развитие вътре в нея. Твоят Нептун не трябва да надвива Сатурн. Трябва само от време на време да сложи ръка на рамото му и да каже:
„Сега не гледай. Просто почувствай.“
Ще се радвам да споделиш мислите си за този запис като публикация във форума или като лично съобщение .
