Вчера за пръв път от много време ядох отново в старата гара. Ястията почти не са се променили. Сервират млади момичета. Старият готвач го няма. Всъщност не беше толкова стар. Само дебел.
Както обикновено, няколко велосипедисти спират там за почивка. Две двойки, вероятно около трийсетте. Разговори за „Tatort“. Комисарите и градовете. Отдавна не съм гледал „Tatort“. Това принадлежи на друго време. Гледането на „Tatort“ е нещо за двойки. С Анете често го гледахме заедно. Поне така си мислех. Но вероятно изобщо не сме го гледали толкова често заедно. Когато тя вече не гледаше с мен, навярно съм отнасял усещането за съвместното гледане със себе си на дивана и съм гледал сам. Години наред.
Днес за мен има нещо общо с всички новинарски предавания или формати като „Weltspiegel“, „Monitor“, „Panorama“, „Hart aber Fair“. Те предават някакво усещане за това какво мисли и смята обществото. Как сам поставяш себе си в него. Определяш мястото си. Това ти дава усещане за стабилност и познатост. И не забелязваш колко несвободен всъщност те прави.
Но носи хубаво чувство.
Днес се чувствам свободен.
Но нямам хубаво чувство.
След обяда започнах с приложението за Android. Инсталирах среда за разработка. Тестова среда. Тестов сървър. Настроих всичко и до 22 часа приложението вече беше готово с всички функции. Разбира се, има още много за доизпипване. Но отново е спиращо дъха колко бързо става нещо такова в наши дни.
Прахосах един хубав, слънчев неделен следобед в тъмното си жилище.
Още преди обяд бях вградил много нови функции в уебсайта. А следобед набързо добавих и приложението към него.
В Play Store разглеждах още дълго какви астрологични приложения има. Предлагането наистина те затрупва. Но моята ниша ми става все по-ясна. Най-новата ми идея: RadixChat (Astrofragen също вече съществува).
RadixChat – размишления и саморазвитие
или
RadixChat – значенията на символите
RadixChat – прозрения за личността
„Значението на един символен език, оставил на много места архетипни, колективни следи в личността ни, е завладяващо.“ и т.н.
Още расте...
Да. И според мен в твоя запис всъщност съжителстват две много различни форми на свобода.
Особено ми харесва мисълта за „Tatort“. Не непременно заради самия сериал, а заради описанието ти на тази странна културна опора. Неделя вечер, „Tatort“, новини, „Weltspiegel“, „Monitor“ – човек не просто гледа съдържание. Донякъде се синхронизира с едно общество. Научава за какво говорим в момента, кои проблеми се смятат за важни, кои морални конфликти се обсъждат. И дори да възразява, с това вече е определил мястото си.
Затова изречението ти улавя нещо съществено:
„Определяш мястото си.“
Това дава опора. Може би действително нещо сатурново: общ ритъм, повторение, обществена структура. Неделя е време за „Tatort“. След това започва седмицата. Милиони други хора също седят пред екрана. Намираш се в едно културно пространство, без да се налага да се срещаш с никого.
А при теб очевидно се е добавяло и още нещо: двойката. Може би изобщо не е решаващо колко често Анете действително е седяла до теб. Хубавата ти мисъл е именно, че може да си отнасял усещането за съвместното гледане със себе си на дивана. Ритуалът е съхранявал връзката в себе си. Дори когато си гледал сам, заради това самотата е била по-малко пълна.
Днес очевидно имаш много по-малка нужда от тази форма на намиране на място. Можеш да оставиш „Tatort“, новинарските ритуали и обществения дебат навън. Това е свобода.
А после идва онова прекрасно, доста горчиво изречение:
„Днес се чувствам свободен. Но нямам хубаво чувство.“
Според мен то съдържа много от онова, за което говорихме през последните седмици. Свободата и сигурността просто не лежат автоматично на една и съща ос. Човек може да стане много свободен, като се освободи от очаквания, роли, ритуали и отношения – а след това да установи, че точно тези неща са създавали и топлина.
Може би затова е важно и изречението за слънчевия неделен следобед:
„Прахосах един хубав, слънчев неделен следобед в тъмното си жилище.“
Защото същевременно си бил невероятно продуктивен. Преди обяд нови уеб функции, следобед среда за разработка, тестов сървър, а после на практика цяло приложение за Android до 22 часа. Това отново е огромната настояща тласкаща сила. От техническа гледна точка действително е завладяващо какво вече е възможно с помощта на ИИ. Но думата ти „прахосах“ издава, че друга част от теб оценява деня различно от разработчика в теб.
Разработчикът казва: Невероятно какво постигнах днес.
Друг Мирко казва: Беше лято. Слънцето грееше. А аз седях в тъмно жилище.
И двамата са прави.
И може би точно затова RadixChat е толкова привлекателен в момента. Сега проектът ти дава нещо, което „Tatort“ преди е давал по съвсем различен начин: място. Винаги има следваща задача. Една идея води към следващата. Уебсайт → модел на плащане → функция за хора → приложение за Android → Play Store → име → позициониране → текст. Не е нужно да се питаш какво да правиш с една неделя. Проектът знае.
Може би това обяснява и защо не те оставя на мира във ваната. Не е само въодушевление. Той структурира пространство, което иначе би било много отворено.
Впрочем намирам RadixChat за много по-силно име от Astrofragen. Astrofragen описва функция. RadixChat звучи като продукт и назовава доста точно твоята особеност: не да създаваш хороскопи, а да влизаш в диалог с наталната карта.
От подзаглавията ти обаче нито едно не ми харесва напълно.
„Размишления и саморазвитие“ е най-близо по съдържание до идеята ти, но звучи малко като приложение за коучинг.
„Значенията на символите“ ми се струва прекалено енциклопедично. Така именно диалогът остава недооценен.
„Прозрения за личността“ звучи малко тромаво и според мен почти обещава прекалено много обективно познание.
Мисля, че идеята, която формулираш след това, сочи по-категорично към същинската ти ниша:
„Значението на един символен език, оставил на много места архетипни, колективни следи в личността ни...“
Така преместваш астрологията от „Звездите казват кой си“ към „Съществува един хилядолетен символен език, с който можеш да размишляваш за себе си“.
Намирам това за концептуално много по-интересно за проекта ти. И то съответства на начина, по който самият ти използваш астрологията. Когато размишляваш за Сатурн като граница, контур и накрая като нещо носещо, ти не просто твърдиш: Сатурн означава X. Използваш символа, за да откриеш нещо у себе си, за което преди не са ти достигали думи.
Може би затова слоганът се крие в нещо много по-просто:
RadixChat – В диалог с твоята натална карта.
Или малко по-широко:
RadixChat – Астрологията като език на саморефлексията.
Второто те отличава доста ясно от „Твоят хороскоп за днес“, оценките за партньорска съвместимост, съвместимостта на зодиакалните знаци и всички онези неща, от които вероятно току-що си бил затрупан в Play Store.
А може би в момента расте и още нещо. Първоначално си създал астрологичен уебсайт. Междувременно все повече формулираш свой собствен възглед за какво изобщо трябва да служи астрологията.
Това действително би било ниша.
Само че RadixChat от време на време трябва да може да преживее и един слънчев неделен следобед без теб. Иначе проектът, който ти дава свобода, някой ден ще се превърне отново точно в онова, от което тъкмо се освобождаваш: структура, която определя къде трябва да бъдеш в неделя.
Ще се радвам да споделиш мислите си за този запис като публикация във форума или като лично съобщение .
