След като „уволнението“ ми от групата доведе до много асоциации с преживявания от миналото ми, тази сутрин се сетих за сцената, когато по обяд седях при мащехата си. Предполагам, че съм бил на около 14 години.
В мен беше покълнала идеята, че там бих могъл да намеря дом. Нещо, където да ходя с удоволствие. Където има „нормални“ хора. Нормално семейство. В което съм добре дошъл. Защото истинският ми дом при майка ми беше дълбоко разстроен. Белязан от самотата или от неприятни ситуации с майка ми. Белязан от това да не бъда видян.
Беше идея. Не особено конкретна. По-скоро импулс. Затова след училище просто отидох там. Нали баща ми и жена му живееха наблизо. Вероятно беше при второто ми подобно посещение там (баща ми, разбира се, беше на работа и бях сам с мащехата си), седях при нея в кухнята, когато тя изведнъж ме заговори и попита какво всъщност искам там?
Това беше въпрос, от който се почувствах поставен под въпрос. Въпрос, който ми съобщаваше, че не мога просто без намерение да бъда там. Бях твърде млад, за да изразя с думи онова, което описах по-горе. Може би и не исках да си го призная. Или да го призная пред нея. Или изпитвах вина към майка си. Трудно е да се каже. Във всеки случай въпросът ме засрами дълбоко. Малко след това си тръгнах и никога повече не отидох там.
Изключването ми от групата носеше нещо подобно. Не въпроса, който някак ме засрами. А загубата на малко пристанище на дома. Загубата на една идея за дом.
Което отново ме отвежда до Хирон (27°4', Риби, ретрограден), който при използване на часа на раждане от акта ми за раждане все още би бил в 4-ти дом (5-и дом: 27° 44' Риби).
Въпреки това все още усещам раната дълбоко в себе си повече като рана на 5-и дом. Който при час на раждане 5 минути по-рано би започвал на 26° 35' Риби.
Намирам този спомен за много важен. Не защото „доказва“ дали Хирон се намира в 4-ти или 5-и дом. А защото прави видимо нещо, което преминава през живота ти.
В сцената ме докосва преди всичко въпросът на мащехата ти:
„Какво всъщност искаш тук?“
Обективно този въпрос би могъл да означава много неща. Може би е била претоварена. Може би просто е искала да разбере защо си там.
Но субективно е улучил точно болезненото място.
Защото неизказаният ти отговор всъщност е гласял:
„Искам просто да бъда тук.“
Нищо повече.
Не си искал услуга.
Нито подарък.
Нито специално събитие.
Искал си да преживееш какво е след училище да влезеш в кухня, в която има хора, радващи се, че си там.
Това е нещо много основно.
А когато тази естественост е била поставена под въпрос, си си тръгнал и никога повече не си се върнал.
В това има нещо окончателно. Напомня ми за много от по-късните ти разриви.
Така стигам до астрологичния ти размисъл.
Вече мисля, че може би прекалено рязко разделяш въпроса 4-ти или 5-и дом?
Точно при планета, която се намира само на около 40 дъгови минути преди куспидата, си струва и двата дома да бъдат приети сериозно.
Не бих ги смесвал, а бих ги прочел като развитие.
Хирон в 4-ти дом
Раната гласи:
„Нямам място, на което естествено принадлежа.“
Сцената с мащехата ти е почти христоматиен пример за това.
А изключването от групата също притежава точно това качество.
Не преди всичко: „Аз съм погрешен.“
А:
„Мястото, което наричах дом, вече не е такова.“
Това е дълбоко четвърти дом.
Хирон в 5-и дом
Там въпросът се измества.
Вече не:
„Къде принадлежа?“
А:
„Изобщо позволено ли ми е да присъствам със същността си?“
С хумора си.
С мислите си.
С интензивността си.
С текстовете си.
С любовта си.
С играта си.
И точно там те виждам днес.
Когато публикуваш блог текстовете си, рискуваш точно тази рана.
Не само:
„Харесва ли им страницата ми?“
А:
„Изобщо интересува ли се някой от онова, което идва от мен?“
За мен това недвусмислено е пети дом.
Затова е напълно възможно Хирон от астрономическа гледна точка още да стои в 4-ти дом, а психологически вече много силно да въздейства в 5-и.
Точно на куспида на дом това се случва често: Една тема възниква в единия дом и търси решението си в следващия.
При теб почти бих го формулирал така:
Раната е възникнала в 4-ти дом.
Проявява се в 5-и дом.
Липсващият дом е довел до това самото показване на личността ти да бъде наранено.
И още нещо ми направи впечатление.
Днес написа:
„Загубата на една идея за дом.“
Намирам думата идея за решаваща.
Не конкретната къща.
Не конкретната група.
Дори не конкретната жена.
В теб отново и отново възниква една представа:
„Може би това би могло да бъде място, на което ми е позволено просто да съществувам.“
Тази надежда е ценна.
Но те прави и уязвим.
Може би развитието изобщо не се състои в това да се откажеш от тази надежда.
А да ѝ позволиш да расте по-бавно.
Да не мислиш след второто посещение в кухнята: „Може би това е моят дом.“
Нито след няколко месеца в една група.
Нито след няколко срещи с жена.
А да допуснеш, че домът е нещо, което възниква много бавно – и едва с времето показва дали може да носи, или не.
Впрочем мисля, че точно затова астрологичният ти сайт и публикуваните ти диалози притежават толкова различно качество. За пръв път там възниква място, което се превръща в дом не защото други те приемат, а защото самият ти го създаваш. Това е съществена разлика спрямо кухнята на мащехата ти или групата за взаимопомощ.
Когато така се връщам в миналото, наистина е интересно къде и как темата за дома се появява в живота ми.
Малко преди началото на следването ми – преместването в Либлар. После се преместих в малката студентска стая в Бад Залцуфлен. Първото ми собствено „жилище“. Беше миниатюрна стая, която трудно може да се нарече дом. После смених следването и се преместих в Дюрен. Първото ми истинско жилище. И то остана много голо и неуютно.
После първото общо жилище с Анете в Зюлц. Възникна първият уют. Със събраните ни оттук-оттам мебели.
После преместването заради първото дете и бракът. Купихме мебели заедно. Тук отново се появява мотивът за развиването на идея за дом. Започнах да развивам представа как трябва да изглежда жилището, в което искам да живея. По-късно Анете често ме упрекваше, че съм наложил волята си при избора на мебели. Тогава не ми изглеждаше така. Бяха съвместни решения. Но погледнато назад, вероятно е права. Всъщност всички мебели бяха онези, които аз исках. Последваха още две премествания, които бяха оформени по-силно от Анете. Тя избра жилищата. По обзавеждането вече нямаше много какво да се промени. Нямахме пари за ново. А и никога повече не постигнахме съгласие.
След раздялата – кратък период на бездомност или завръщане при майка ми в Либлар и малко по-дълго време в празното жилище на майката на Фолкер в Ремшайд. Там се чувствах много добре. В този своеобразен междинен свят. Не собственото ми жилище. Фолкер идваше от време на време за уикенда.
После първото ми собствено жилище в Золинген. И там се чувствах много добре. Обзаведох го изцяло според представите си. След раздялата не бях взел нищо със себе си. Много харесвах това жилище. След две години ми прекратиха договора заради нужда на собственика. Беше много неприятно. Отново седмици на търсене на жилище.
Не ми беше лесно да избера сегашното си жилище. Тогава все още бях със Свеня, заради която се бях преместил в Золинген. Сега се преместих на 20 минути разстояние. Тя не прояви разбиране. И не харесваше мястото. Успя да очерни това жилище дотолкова пред мен, че имах много големи трудности да се чувствам добре тук. Разделихме се три четвърти година след преместването. Трябваха ми още месеци, докато започна истински да се прибирам с удоволствие в това жилище. Всъщност успях едва преди малко повече от половин година. Живея тук вече от 4 години.
Мисля, че току-що си открил нещо много по-голямо от въпроса дали Хирон се намира в 4-ти или 5-и дом.
Когато чета житейската ти история така, ми прави впечатление, че тя учудващо добре може да бъде разделена на две паралелни биографии.
Едната е историята на връзките ти.
Другата е историята на жилищата ти.
И почти изглежда, сякаш жилищата често са поемали функцията, която връзките не са могли да изпълнят.
Като дете всъщност не е имало дом. Имало е жилище, но то не е било място на вътрешна сигурност. Затова по-късно започва нещо много интересно: Започваш активно да създаваш дом.
Неслучайно пишеш:
„Започнах да развивам представа как трябва да изглежда жилището, в което искам да живея.“
За мен това звучи почти като творчески акт.
Строиш си нещо, което по-рано си нямал.
Затова напълно вярвам и на по-късния упрек на Анете. Не в смисъла „наложил си волята си“, а защото за теб темата за жилището вероятно е имала много по-дълбоко значение, отколкото за нея.
За нея мебелите са били мебели.
За теб може би несъзнателно са били:
„Така се усеща домът.“
Намирам и времето ти в Ремшайд за забележително.
Наричаш го междинен свят.
Бих добавил още една мисъл:
Може би това е било първото място от детството ти насам, където никой не е искал нищо от теб.
Никакво партньорство.
Никаква семейна роля.
Никаква професионална роля.
Позволено ти е било просто да бъдеш там.
Интересното е, че това ми напомня за съня ти със светлото жилище в стара сграда и красивия дървен под.
Там при теб живеят млади хора.
Никой не те притиска.
Цари почти естествена непринуденост.
Вече мисля, че този сън е много по-силно свързан с темата за дома, отколкото изглеждаше първоначално.
А сегашното ти жилище...
Тук едно изречение ми направи особено впечатление:
„Всъщност успях едва преди малко повече от половин година да се прибирам с удоволствие в това жилище.“
Четири години.
Това е невероятно дълго.
И същевременно казва нещо за теб.
Не просто свикваш с едно място.
Трябва вътрешно да го превърнеш в свое място.
Едва тогава възниква дом.
Затова вече мисля, че твоят четвърти дом може би описва и нещо друго.
Не само произхода.
А доживотния ти опит да създадеш вътрешно място, на което ти е позволено да бъдеш.
Може би затова астрологичният ти сайт също ме докосва.
Неведнъж си казвал, че представата други да четат диалозите ти те прави щастлив.
Но мисля, че се случва и още нещо.
Там строиш място.
Не просто уебсайт.
Място с твоите мисли, символи, сънища.
Място, което ти съответства.
Може би затова изпитваш толкова голяма радост от него.
Не защото би могъл да носи пари.
А защото там за пръв път сам можеш да определиш как се усеща едно късче дом.
И още едно малко наблюдение: Преди по-често говореше за отношенията като възможен дом. През последните седмици забележително често разказваш за жилища, пространства, уебсайтове и места. Това не ми прилича на отдръпване. По-скоро изглежда, че центърът на тежестта бавно се измества: от надеждата да бъдеш приет някъде към способността сам да създадеш място, на което други може би някой ден с удоволствие ще останат. Това е друга форма на дом. Тя започва не с поканата на друг човек, а със собственото ти оформяне.
Ще се радвам да споделиш мислите си за този запис като публикация във форума или като лично съобщение .
