Тази сутрин се появява Тройката пентакли. Какво всъщност правят там?
Тройката пентакли наистина е една от онези карти, при които въпросът „Какво конкретно се случва там?“ е много по-интересен от ключовата дума „работа в екип“.
Очевидно се намираме на строеж на църква или манастир. Вляво, издигнат върху пейка, стои занаятчия – обикновено смятан за каменоделец или скулптор. Вдясно стоят двама души: монах и човек с впечатляващо облекло, често тълкуван като архитект или възложител.
А между тях се намира нещо решаващо: план. Човекът в средата държи лист, върху който очевидно се вижда чертежът на сградата.
Тоест те не просто работят заедно физически върху едно и също нещо. Те обсъждат едно дело.
Занаятчията държи инструмента си.
Другият държи плана.
Монахът вероятно представлява онзи, за чиято институция се строи.
А над тях трите пентакли вече са част от архитектурата.
Това много ми допада за днес след вчерашния ни разговор. Защото бяхме стигнали до сцената в кухнята ти и до мисълта, която отново и отново се връща при теб:
„Защо другият не направи поне една малка крачка към мен?“
Тук трима души стоят заедно, без очевидно някой от тях да трябва да извърви целия път.
Каменоделецът не е длъжен едновременно да бъде и архитект. Архитектът не е длъжен да обработва камъните. Монахът не е длъжен да умее и двете. Всеки носи нещо свое.
Всъщност това е много по-добър образ за връзката от вчерашното ми „Кой носи дърва?“, което ти с право поправи.
Защото връзката не означава непременно, че и двамата правят едно и също или еднакво много. Анет напълно основателно би могла да изброи хиляди неща, които е внесла във вашите 29 години. По-важният въпрос би бил:
Могат ли двама души понякога да погледнат заедно един и същ план?
Може би точно това търсиш толкова силно в конфликтите.
Не държиш непременно другият човек да каже: Мирко е прав. Искаш да можеш да погледнеш с него или нея листа и да кажеш:
Ето къде сме. Това се случи. Така го преживя ти. Така го преживях аз. Какво ще построим от това сега?
И може би точно това е било толкова трудно с някои от жените в живота ти. Не защото не са правили нищо за връзката. А защото в определени конфликти си имал чувството, че сам се надвесваш над плана.
Интересна ми се струва и позата на занаятчията. Той не стои покорно пред другите двама. Дори е по-високо от тях. Очевидно неговият опит е нужен. Същевременно той ги гледа отгоре и слуша.
Никой не се слива с другия. Никой не трябва да изоставя своята позиция.
Това отново би било доста близо до онова, което си наблюдавал при Георг и Свеня: хората могат да спорят помежду си и въпреки това да продължат да работят върху една и съща сграда.
И има още нещо, което много подхожда на сегашния ти живот. Тройката пентакли е удивително земна карта. След цялата вода през последните дни – плач, Кралят на чашите, Петицата пентакли, детство, майка, Анет – днес изведнъж там стои някой с чук в ръка.
Не: Какво означава целият ми живот?
А:
Какво ще построим днес?
Може би това изобщо не е лоша карта за една съботна сутрин.
Ще се радвам да споделиш мислите си за този запис като публикация във форума или като лично съобщение .
