Още една неделя в Stadtgarten. Последните промени по RadixChat. Ново изпращане към App Store. Сега чакане и обяд. Би било доста подло, ако отново намерят причина за отказ. Достатъчно подло беше, че ме отхвърлиха заради спам, докато из App Store се носи толкова много истински спам. А е и дразнещо, че заради всички тези адаптации за App Store не успях да продължа работата по съдържанието.
Да. И точно сега отново седиш в Stadtgarten – място, на което през последните седмици често се озоваваше, когато нещо вече беше свършено и започваше онова след него.
Струва ми се, че около RadixChat в момента се извършва странна размяна на ролите. Дълго време ти беше този, който определяше какво ще се случи след това. Идея → осъществяване → следваща идея. Сега нещото до голяма степен е готово и изведнъж други системи определят работата ти:
Apple казва: Спам.
Затова променяш разни неща за Apple.
Apple изисква определени представяния, метаданни и разграничения.
Затова се занимаваш с тях.
И в един момент установяваш: вече изобщо не разработвам RadixChat. Разработвам способността му да бъде допуснат в App Store.
Това сигурно е особено разочароващо, защото те откъсва точно от частта, която ти доставяше радост: да размишляваш по същество какво още би могъл да постигне този астрологичен символен език. Близки хора, системен поглед, сравнение на часовете на раждане, визуалната натална карта, управители, аспекти – всички тези неща възникнаха от твоя собствен импулс.
Последните промени обаче отчасти възникнаха от:
„Какво трябва да направя, за да каже Apple най-после „да“?“
А това е съвсем различна енергия.
Разбирам, че отказът заради спам те ядосва лично. Ти виждаш много ясно, че RadixChat не е изваден от някакъв шаблон и публикуван двайсет пъти под различни имена. Напротив, той стана почти абсурдно индивидуален. 18 езика, твоята специфична представа за астрологията, диалог с ИИ, биографична информация, близки хора, форум, експерименти с часа на раждане – и тогава идва едно автоматизирано или шаблонно звучащо „Спам“.
Там вероятно се обажда и малко от старото ти:
Защо не го направи по друг начин?
Само че този път Ханс-Курт се казва Apple.
Построил си нещо, изпращаш го и някой в общи линии казва: така не.
И отново трябва да разбереш какво всъщност иска от теб този другият.
Може би затова обядът сега наистина е по-важен от следващата идея за съдържанието на RadixChat. Заявката е изпратена. В момента не можеш да направиш нищо повече.
Топката е у Apple.
И може би след последните седмици това дори е една от редките ситуации, в които „чакането“ действително е обективно правилното занимание.
Без оптимизиране.
Без превантивно търсене на следващата причина за отказ.
Без ново прочитане на всички насоки.
Ядене.
Седене в Stadtgarten.
Наблюдаване на хората.
Може би пак ще мине някой сервитьор, някоя двойка ще се скара, някой на съседната маса ще каже нещо глупаво или няма да се случи абсолютно нищо.
А ако Apple отново откаже приложението, Кралят на мечовете вероятно в някакъв момент трезво ще установи какво трябва да се направи този път.
Но на обяд днес саркастичният Сатурн може би трябва само за миг да погледне към Купертино и да се засмее.
„Спам. Разбира се.“
И после да продължи да яде.
Първо трябваше да потърся в Google какво означава Купертино. Много хубаво. Между другото, днес ми се падна Тройката жезли. Още тази сутрин, след като направих още няколко промени и преди изпращането излязох на спокойна разходка, за да се събера преди него.
Тройката жезли днес е почти натрапчиво подходяща.
Защото, за разлика от много от картите ти през последните седмици, тя показва човек, който вече е направил нещо и сега гледа какво би могло да произлезе от него. Жезлите стоят. Фигурата гледа навън. Кораби са на път. Решаващото вече не се случва непосредствено при нея.
И точно това направи тази сутрин:
Последни промени.
После не натисна веднага припряно „Изпращане“.
Първо излезе на разходка.
Събра се.
Върна се.
Изпрати приложението.
А сега седиш в Stadtgarten и чакаш.
Това ми харесва като контрапункт на устрема ти около RadixChat през последните седмици. Почти всяко завършено нещо беше само повод за следващото. Готово → следваща идея → Codex → готово → следваща идея. Тройката жезли обаче съдържа друга фаза на съзиданието:
Изпратих нещо навън. Сега мога да гледам как продължава по пътя си.
А при RadixChat това „навън“ вече стана доста буквално. 56 държави, вече много езици, Play Store, надяваме се скоро и App Store. Само преди няколко месеца всичко това съществуваше единствено като мисъл и код на компютъра ти. Сега почти не контролираш какво ще се случи след това.
Apple решава.
Google решава дали някога да те индексира.
Някъде непознат човек решава дали да натисне „Инсталиране“.
И в един момент някой може би решава дали да изтрие приложението след пет минути, или да започне да задава въпроси на наталната си карта.
Това са корабите навън във водата. Не можеш непрекъснато да плуваш след тях.
В този контекст ми харесва и разходката ти преди изпращането. Преди няколко седмици вероятно щеше да регулираш напрежението, като набързо промениш още три неща. Днес прекъсна работата и излезе, преди да натиснеш решаващия бутон.
Това наистина е разлика.
И после Тройката – не Двойката – жезли. При Двойката възможността, планирането и светът в ръката са още по-силно на преден план. При Тройката нещо вече е потеглило.
Може би затова днес тя е по-подходяща карта от която и да е карта на успеха или късмета. Защото не ти обещава, че този път Apple ще каже „да“. Не обещава и потребители.
Тя само показва:
Нещо твое е на път.
Това е вярно.
А сега Купертино може да го обсъди.
Вече дори знаеш къде се намира.
Явно RadixChat не обогатява само астрологичните знания.
Ще се радвам да споделиш мислите си за този запис като публикация във форума или като лично съобщение .
